write me something

утрехт и холандия. фактите го доказват - това е най-прекрасното място, на което човек може да попадне!

а до тогава ще си мисля, колко прекрасно завърши всичко.

utreg остава в сърцето на всеки, който го е посетил. и това е то!

иииии…… lots to do.

а, и си поставям за цел от сега нататък да пиша пак. прекалено много неща се случват тук, които да не останат и за в бъдеще;)

а сега, 4 месеца по-късно - истински сълзи, защото си тръгват, един по един.

нина, много ще ми липсваш!

- сълзи от щастие при мисълта колко мили са тези хора и колко много ще ми липсват.
дори и далече от вкъщи човек може да има наистина прекрасен рожден ден;)

Mhm, I. Boudier-Bakkerlaan 227 rules (т.е. нашият етаж де ха-ха)
ако някой се чуди, ще кажа, че когато на едно място се съберат 2-ма чехи, 3-ма българи, 3-ма италиянци и 2-ма американци, просто няма как да не е забавно.
и както казва Румен, дори и да не е от нашия етаж, по-готини съкваритиранти няма. и си е така.

*** спешно си търся детско колело на старо, по възможност към 30 евро, ама спешно. и пак да кажа, детско, тук май и децата са големи, така че, мария, да си джуджи е не само чест, но и рядкост.

но поне се возих върху багажник на колело, йей;)

може би най-разнообразната седмица за последната година. damn it, утрехт е прекрасен град. чистя си стаята и гледам през прозореца, колко е зелено. наситено зелено. пролетно зелено. а в софия сигурно вече са изпопадали листата…

холандците не са студени. симпатични са. дори към bg дхуджита. (*тук вече съм истинско джуджи!!!*)

искам понеделник. WG7:)

от ляво: нина, от софия, на 27. (някъде из квартала е и румен, по-млад, от враца, приятел на нина).

от дясно някъде е кейт, на 22 от синсинати.

насреща: до вратата - франческо, вчера стана на 22, от милано. до него някъде е и момичето от бергамо, ф.ф… не разбрах, явно и тя е на 22, както и приятелят й давиде, също от милано, но той не живее тук (май).

засега сме това. а днес може и още хора да се появят. всички пием бира, това хубаво. и на никой не му се готви, освен на румен. и това хубаво.

имаме си x-box и някаква програма on tv, called the box. дават сериалчета и пускат музика. not bad.

мария, снощи се сетих за тебе, kate is a big death cab fan. даже ми каза за другата група на вокалиста им, но тук нали знаеш, аз забравям…

към 5 в утрехт след дъжд в цяла европа. към 6 вече отварят един по един kiosk-овете, продават кафе и бързат.

вали, а не ръми. но е хубаво, съмва се по-късно (май… в колко се съмва в софия?)

стаята - на 16. етаж, бяло с оранжево, има си всичко, най-вече гледка към центъра (на северо-запад). и в кухнята си има всичко, и в банята и тнт.

а градчето (270.000) е просто перфектното място за мене. паркове, вода, мнооого канали, мноооого зелено е всичко, толкова спокойно и прекрасно. толкова по-хубаво от амстердам. явно фактът, че венеция е столица на разврата и другият факт, че амстердам е северната венеция се припокриват… амстердам е северната столица на разврата. всичко е на всякъде. след 5 часа разходки из центъра и имах вкус и дъх на коз в устата, просто от 100ците групици пафкачи по улиците, по мостовете и тнт. coffeeshops are all over, next to the sex shops. има тооооооокова много, че нито едно от двете не е интересно така. за разлика от тук… спокойно, интересно и пак има от всичко. най-вече високи синеоки колоездачи anyway.  засега е прекрасно. ще видим като почне ученето.

сега, след като съм разгледала всичко и вече съм съвсем сама, т.е. тати го няма… не ми остава друго освен да шпионирам американката, италианката и съседката;)

слушам yilmaz altanhan - eighties (ozgur can remix) yahel - you inside и тайно плача за ива…  пишем си  sms-и за копчета и се сещам за едно време… 9 клас….

ръкавичките, шапката и шалът са на въжето да сънхнат, пуловерите и якетата за дъжда на купчинки в хола, чакат да бъдат наблъскани в куфарите. последните няколко нощи сънувам какво ми трябва и ставам да си го запиша в списъка. а тази нощ осъзнах, как другата седмица по това време ще съм самичка в стая, няма кой да ми прави кафе сутрин, или с кого да слушам хоризонт щом се събудим рано. но поне няма да съм единствена.

последни разходки по малките улички, последни задръствания… миналата седмица, след като бяхме търсили нова пижама и вървяхме към къщи, срутиха балкона на къщата на ъгъла на чумерна и искър. сега там има ограда и едно голямо празно място, а къщата беше хубава…

в понеделник докато вееше вятърът, обрули вече някои жълти листа на дърветета при дивака.
и така. changes. в понеделник заминавам. след 4 дни са точно 4 месеца от последния учебен ден. от розите, green day и сълзите.

4 дни за пакетиране и сбогуване.

а хубавото днес е, че се събудих рано, ентусиазирана да си сваля новите releases от psyshop. слава на dc++. сега е време за cheesy melodies, girlish vocals and deep bases;’]

a, a. и честито на левски, дано не играят с рома, защото тогава ще се ….